Дозировка на масажа
Масажът се дозира в зависимост от приблизителната сила на натиска, характера на преобладаващия масажен похват и времетраенето му. Успокоително влияние върху нервите оказва главно лекото попродължително поглаждане и отчасти лекото разтриване и омачкване.
При редица патологични състояния (фрактури, отоци, повишена двигателна възбудимост, прекарани кръвоизливи) се предпочита и извършва лекият масаж, главно поглаждане. Останалите похвати са слабо застъпени и се прилагат с намалена сила. В други случаи (за разнасяне на цикатриси и сраствания, при прекомерен костен калус, бавно резорбиращи се хематоми, вяли парализи) масажът трябва да бъде осъществен чрез по-голяма сила на натиска. Прилага се енергично разтриване и омачкване, с евентуално включване и на по-силно дразнещи похвати (почукване, вибрация).
При дозировката на масажа по времетраене трябва да се вземат под внимание следните средни норми:
- за избирателен масаж на малък участък (или отделна мускулна група) се отделят не повече от 3-5 минути, за да не се увреди кожата
- за масаж на крайник 10-15 минути
- за масаж на туловището – 15-20 минути
- за общ масаж 30-45 минути
Масажите се правят всеки ден или през ден, като общият им брой варира от 15 до 60. Първите няколко процедури на общия масаж действуват възбуждащо, а по-нататъшните понижават нервната възбудимост.
Показания
Масажът представлява ценен фактор в профилактиката и е от твърде важно значение при комплексното лечение на редица заболявания. Той е незаменим метод при някои заболявания в ранната детска възраст.
Общият масаж е показан при невротични състояния /особено при неврастенна невроза/; астения, реконвалесценция /период на оздравяване/; хипотония, обменни заболявания /захарен диабет, затлъстяване, подагра/; а при деца – при хипотрофия и рахит.
Местният масаж се препоръчва при отоци и инфилтрати на кожата и подкожната тъкан; сраствания, следоперативни цикатрикси, трудно зарастващи рани; заболявания на опорно-двигателния апарат; забавено образуване на костен калус; навяхване, изкълчване, хронично и остро възпаление на стави; миозит и травмена увреда на мускули, мускулна дистрофия; атрофия и контрактура, отслабване на коремната преса, деформация. Той действа добре и при сърдечно-съдови заболявания, парези и парализи /спастични и вяли/; при възстановителен и резидуален /с остатъчни явления/ период на полиомиелита, при заболявания на периферните нерви /лека невралгия, неврит, радикулит, плексит/; главоболие, заболявания на коремните органи /атония на стомаха и червата, при която е показан дълбок, силно дразнещ масаж; при спастичен запек е показан повърхностен успокоителен масаж/.
Като профилактично средство масажът може да се използува при начална невроза, астения, хипотония, преумора, професионално пренапрежение на пръстите на ръцете.
Противопоказания
Общият масаж е противипоказан при наличие на остра болка, повишена температура, остър възпалителен процес, инфекциозни заболявания, туберкулоза, злокачествени тумори, склонност към кръвоизливи, повишена обмяна на веществата, състояния на свръхвъзбуда.
Местен масаж не се прилага върху съответната област при наличие на чуждо тяло в тъканите, при вътрекапсулни счупвания, възпаление на лимфни възли, кожни заболявания /пиодермия, дерматит, екзема, обрив, рани, изгаряне, измръзване/, при съдови заболявания /аневризма, варикоза, флебит, тромбофлебит и тромбоза/, поради опасност от тромбоемболия и лимфангит.
При сърдечни заболявания масажът също е противопоказан, особено при митрална стеноза, остър ендо- и миокардит и състояния на тежка сърдечна недостатъчност. Масаж на коремната стена не се прилага при литиаза /бъбречна, жлъчна, на пикочния мехур/, активна язва на стомаха и дуоденума, херния и бременност.